Поверието, че петък, 13-ти, носи нещастие е старо, а филмите с това название само подсилват ефекта му в една значителна част от хората. Това е най-силно разпространеното суеверие сред човечеството, но учените не могат да установят откога и откъде точно тръгва то. Но те приемат, че е получено в резултат на наслагване на два символа, предполагащи нещастие - петък и 13.
Съществуват поверия, че Ева се поддала на изкушението на "лукавия" именно в петък, че на този ден от седмицата е свършил световният потоп, че Каин е убил Авел в петък, че смешението на езиците сред строителите на Вавилонската кула е станало тогава, че храмът на Соломон е рухнал в петък. Твърди се, че избиването на младенците от цар Ирод също е започнало в петък, и, разбира се, в петък е разпнат Иисус Христос. Освен това петък дълго време е бил 6-ият ден от седмицата, а числото 6 е свързано с дявола (666 - числото на звяра).
Още повече и дори по-силни са суеверията с числото 13. Според една от версиите страховете от него са толкова древни, колкото броенето. Първобитният човек имал 10 пръста и два крака, за да си представя единица мярка и не можел да брои до повече от 12. Това, което било извън нея - 13, била неопределима мистерия, а следователно и обект на суеверие. Други обаче поставят уместния въпрос дали този примитивен човек не е имал пръсти на краката.
Факт е обаче, че древните цивилизации не са били единодушни в страха от числото 13. Според китайците то носи щастие, същото са смятали и древните египтяни. За тях животът бил стремеж към духовно възнесение, протичащ на етапи - 12 в този живот и 13 - отвъд, в задгробния живот. Така числото 13 символизирало смъртта - но не като прах и гниене, а като божествена и желана трансформация. След изчезването на египетската цивилизация други култури изкривили значението на числото и го свързвали само със смъртта, а не с почитта към вечния задгробен живот.
Други твърдят, че 13 е било преднамерено "оклеветено" от създателите на патриархалните религии при зараждането на западната цивилизация, тъй като символизира женското начало. То се свързвало с праисторически богини, защото отговаряло на броя лунни цикли в годината (13 х 28 = 364). В пещерата Ласко във Франция фреска отпреди 27 000 години показва богинята на земята Лосел, държаща рог с 13 дупки. Освен това думата "фрайди" (петък на английски) произлиза от нордическите богини Фрига или Фрея, символи на плодородието и сексуалността, респективно на женското начало. И тъй като всяко ново нещо отрича старото и го заклеймява, с възхода на патриархалната цивилизация слънчевият календар измества лунния и новото щастливо число е 12. Съответно старото 13 е обявено за прокълнато, а петък като символ на женското става лош ден.
От друга страна, едно от най-ранните табута, свързани с числого 13, очевидно произлиза от индуисите на изток. Те смятат за нещастие събирането на 13 души на едно място например за вечеря. Интересно е, че същото суеверие се приписва на викингите, като причината е следният мит. На угощение във Валхала били поканени 12 богове, но злият Локи - богът на пакостите, не бил в списъка. Въпреки това той отишъл и боговете станали 13. След интрига, разпалена от Локи, се стигнало до убийството на Балдер - любимецът на боговете. Заради това викингите смятали, че събирането на 13 души на угощение не е на добро.
Същото нещо потвърждава и Библията. На историческата Тайна вечеря късно в четвъртък се събрали Иисус Христос и 12-те апостоли - общо 13. Предателят Юда напуска преди полунощ, но според тогавашните норми на обществен живот това става в общото време на Мрака, между деня четвъртък и петък. В резултат Иисус понася своята Голгота в петък - деня на неговото разпятие. Това можеше да бъде единствената смислена връзка между числото 13 и деня петък, ако не беше още един факт, свързан с погром на петък, 13-ти.
Става дума за 13 октомври 1307 г., който се пада петък. Тогава по нареждане на френския крал Филип Хубави започва разгрома на влиятелния и богат Орден на темплиерите, а това е оставило голяма следа в съзнанието на Запада.
